Вълшебните същества в Българската народна митология II
Змейове, Лами и Хали.Никой не знае от къде идва драконът като митологичен символ, но той присъства в почти всички митологии по света. Драконите винаги са вълнували хората и историите за тях са невероятно популярни. Драконът присъства и в Китайския и в и прабългарския календар. И днес той е важна фигура в Китайския хороскоп и родените в неговата година се смятат за късметлии. В митологиите на народите от предхристиянска Европа драконът е имал толкова силно присъствие, че била необходима помощта на свети Георги, който да го победи. И така драконът е станал главен герой в много популярни и обичани рицарски романи. От средновековието до днес са известни много истории за рицари и дракони. Драконът присъства и в митологията на маи и толтеки от Предколумбова Америка като пернатият змей Кетцалкоатл, богът-творец. В Българската народна митология драконът е известен с имената змей, ламя или хала. Наименованието ламя идва от древногръцката митология и е свързано с Ламия, красивата дъщеря на Бел и любимка на Зевс, която ревнивата Хера превърнала в страшилище. Ламия била толкова обезобразена, озлобена и объркана,че се нахвърлила и погубила собствените си деца. Халата пък е със славянски произход и представлява вихрушка, която помита всичко по пътя си – все страховити символи.
Нашите предци са осмислили Дракона по свой уникален начин. Според тях произходът на змея е различен. В змей се превръща 40 годишен шаран или гущер, невидян никога от човешко око; в змей се превръща недоубит или вдигнат от вихрушка смок; в змей се превръща яйцето, снесено и излюпено скришом от кокошка. Змеят има златни крила и е покрит със златни люспи, опашката му е като на змия или риба, а главите му може да са три, пет, седем или девет. Той може да е благосклонен към хората, но може и да им е лют враг. Халата и ламята представляват женския вариант на змея. Приказката за тримата братя и златната ябълка, в която царските синове се борят с крадливата ламя е една от най-популярните в българското народно творчество, а за Змеица-Златокрилица се пее и разказва по цяла България. Прочут по целия християнски свят е свети Георги Победоносец, който предизвиква на двубой и побеждава злата хала, заключила за хората небесните и земните води.
Змеят живее в пещерите на високите и непристъпни планини. Напролет, преди да слезе при хората, той се изкъпва в планински поток или извор и сменя люспите си. Навсякъде вярвали, че тези люспи са лековити. Те се използвали за отвара при змейчева (любовна) болест. Змеят прелитал над селата и кацал на клоните на големи стари дървета, наречени змейчеви, а когато бил сред хората се прикривал по различен начин: превръщал се в левент момък с руси коси, в огън, в златен наниз, в пауново перо, във въглен или в животно. Ако девойка намерела златен наниз, пауново перо или въглен и ги вземела за себе си, тя се влюбвала в змея. Създалата се връзка трудно можела бъде разскъсана, защото момата вече била попаднала под влиянието на змеевата магия. Змеят и халата крадяли моми и ергени за да ги любят. Омагьосаните от змей хора се наричали змейчеви. Те били изпити и бледи, с болнав вид. Змеят идвал при любимата си нощем, като влизал през комина, а през деня се превръщал в левент момък с руси коси. От връзката на човек със змей или самодива се раждали деца-змейчета, витяци, юнаци с крилца под мишниците си. Те били необикновено смели, силни и красиви. При раждането на такова дете девет вдовици или чисти моми се събирали в една къща и за една нощ, в пълно мълчание изпридали, изтъкавали и ушивали ризка за новороденото. Вярвало се, че облечено с тази риза, детето става непобедимо и може да надвие халата. Легендата за Филип Тотю разказва, че той се родил с риза, а под мишниците му имало крилца. Той бил безумно смел и неуязвим, не можел да бъде нито посечен със сабя нито убит от куршум. Турците треперели от страх само като чуели името му.
Момите и момците, любени от змей или змеица страдали много. За тях любовта се превръщала в болест и те били неспособни за нормален живот. За това хората намерили начин да лекуват тази болест. Змейчевата болест се лекувала от баячки и билкарки чрез опушване с лековити треви или с поливки. Използвали се главно чемерика и вратига. За да не бъдат грабнати от змей, момите носели скрито в дрехите си “змейово око” – камък, който по време на бурята се е забил в земята, а на пролет, преди да се събуди змеят от сън, те извършвали пролетните обичаи Буенец, Лазаруване и Кумичене. На Еремия, магическа практика изпълнявана на първи май, моми и невести ритуално месели глина за подница и връшник. Мара Лишанка (на Светла сряда) пък се играела, за да бъдат предпазени ергените от змеиците и самодивите. Момите и невестите използвали кобилицата за защита от змейовете, особено ако е била изработена от габър, дъб, ясен или явор. В миналото всяка жена или мома е имала пълното право да използва кобилицата си не само срещу змея, но и срещу досадните мъже. И до днес се помни изразът:”Я да ми се махаш от пътя, че ти строшавам краката с кобилицата!”
Освен с любов и любовна магия хората свързват змея и с бурите, гръмотевиците и светкавиците, с градушката. Вярвало се, че бурята се предизвиква от сражаващите се добър змей и зла хала. Змеят можел да бъде победен само с парче от подница и за това, по време на буря жените прибирали подницата и връшника вкъщи. При такава битка винаги имало победени и победители. Победеният змей падал на земята във вид на човек или смок. Ако стопаните на нивата, хранели падналия змей с мляко и мед в продължение на 40 дни, той отново се вдигал на небето и оставал верен приятел и закрилник на спасителите си.
Има поверие, че ако се сбият 40 годишен смок и 40 годишен шаран, на земята ще настъпи страшна суша. За да прогонят змейовете и да се преборят със сушата, ергените от пострадалото село се събирали посред нощ, събличали се голи и обикаляли землището, като удряли навсякъде със сопи и дрънчали с тенекии. В Сакар имало следната практика за омилостивяване на халата - посред нощ три вдовици, съблечени голи, при пълно мълчание, приготвяли три кравайчета, намазвали ги с мед и на сутринта ги занасяли под змейчево дърво. До корена на дървото, отново в пълно мълчание, принасяли в жертва черна кокошка.
Изобщо драконът променяйки се си остава все същият, популярен и обичан митологичен герой. Змейовете и днес вълнуват въображението ни. Книгите и филмите, в които присъстват дракони са невероятно популярни.
