Силата на концентрацията
Много хора казват, че не могат да се концентрират за повече от пет минути. След пет минути започва да ги боли главата или чувстват, че главата им пламва. Това е така, защото силата на тяхната концентрация идва от интелектуалния ум или, иначе казано, от дисциплинирания ум. Умът знае, че не трябва да блуждае, поне това той вече е разбрал. Но ако умът се използва правилно, по просветлен начин, тогава светлината на душата трябва да влезе в него. Когато светлината на душата е влязла в ума, става изключително лесно да се концентрираме върху нещо с часове. През това време няма да се появят нито мисли, нито съмнения, нито страхове.
Никакви негативни сили не могат да влязат в ума, ако той е преизпълнен със светлината на душата.
Когато се концентрираме, трябва да чувстваме, че нашата сила на концентрация идва от сърдечния център и после се изкачва към третото око. Сърдечният център е мястото, където се намира душата. Когато мислим за душата в такъв момент, по-добре е да не формираме никаква специална идея за нея и да не се опитваме да мислим за това как изглежда.
Когато се концентрираме, ние сме като куршум, който прониква в нещо, или като магнит, който привлича обекта на концентрация към нас. В такъв момент ние не позволяваме на никаква мисъл да влезе в ума ни, била тя божествена или небожествена, земна или Небесна, добра или лоша.
В концентрацията умът трябва да бъде изцяло фокусиран върху конкретен обект или субект. Ако се концентрираме върху венчелистчето на цвете, ние се стараем да чувстваме, че в света не съществува нищо друго освен венчелистчето. Не гледаме нито напред, нито назад, нито нагоре, нито навътре, а само се опитваме да пронижем обекта с еднопосочна концентрация. Това не е агресивен начин за навлизане в нещо. Тази концентрация идва директно от несломимата воля на душата или от силата на волята.
Когато искате да практикувате концентрация върху някакъв обект, трябва да изберете нещо, което ви носи непосредствена радост.
